You are here:   Начало Туризъм България ДОСПАТ – ЗА ЕДНИ РИБА, ЗА ДРУГИ ПАЛАТКА, ЗА ТРЕТИ – И ДВЕТЕ

ДОСПАТ – ЗА ЕДНИ РИБА, ЗА ДРУГИ ПАЛАТКА, ЗА ТРЕТИ – И ДВЕТЕ

Една от снимките, с която ме привлече ДоспатЯзовир Доспат е много известна дестинация сред рибарите. Всъщност идеята за моето посещение на това място дойде от мой приятел рибар. Както обикновено той се хвалеше какви големи екземпляри е уловил и къде какво кълвяло. В момента, когато стана въпрос за язовир Доспат, за да бъде по-убедителен, запаленият рибар извади тежката артилерия – фото сесия с пребогат улов. По неговите думи в басейна плуват костур, шаран, кефал, уклей, червеноперка и пъстърва. А ловът на риба там си е цяла наука -  на плувка, на дъно, на муха с шнур, на блесна, на булдо. Но не бях съблазнен от водните обитатели и начините, по които можеш да ги хванеш на въдичката. На снимките видях прекрасна природа, а това предполага и прекрасни възможности за отдих и туризъм.

Къщичките и хотелите в далечинатаЯзовир Доспат се намира в сърцето на Родопите, непосредствено до град Доспат, на около 82 км. от Смолян. Надморската височина на язовира е 1200 м, което го поставя на първо място в това отношение. По площ, със своите 22 000 дка, пък се класира втори. Единият му край е вече град Сърница, а другият и стената на язовира е край Доспат. Протежението му е цели 19 км, а ширината му е около километър. Това, заедно с красотата на Родопите го прави изключително привлекателно място.

Още преди да сме стигнали до самия град, след последния завой по пътя за Доспат, пред нас се разкри величествена гледка. Спряхме, за да се полюбуваме. Когато погледнах надолу, язовирът блестеше като елмаз, а високите склонове отсреща са осеяни малки къщички и хотели. Вековните гори от смърч и бял бор обграждат езерото, а въздухът сякаш отваря не само белите ни дробове, а и сетивните ни органи.
 
Множеството полянки с красиви гледки привличат и палаткитеСлед миг дилемата беше друга – къде да разположим палатките. Иглолистните гори, тук-там прекъсвани от поляни, даваха много голям избор. Най-красивите гледки са по пътя между Доспат и Сърница през село Круша, но ако не сте със сигурна и проходима машина, самото понятие път е доста условно. Разбрахме, че за това място знаят много хора преди нас – десетки палатки бяха разпънати по брега около пътя Доспат-Сърница. Други видяхме в местностите около Сърница. Лагеруващите разказват, че още на пролет, в началото на язовира, през метър се нареждат любителите на риболов на плувка. Някои от риболовците, се оплакаха от липсата на риба през последните години. Но нас това не ни интеруваше много – природата, красивите гледки, чистият въздух и спокойствието бяха достатъчни.

Дори само заради тази гледка си заслужава да се дойде тук!От „колеги”, лагеруващи тук, научихме, че есенно време ниско над водата прелитат ята диви патици и гъски. За почитателите на историята, близо до началото на язовира – на срещуположния на село Круша бряг, край малък залив, се вижда полупотопена постройка. Това е командният пункт на германско летище, използвано през Втората световна война. Наблизо има и стар римски път, но трябва да има кой да ви упъти… табели липсват.

Единственото лошо нещо на това място са предприемачите, които строят все по-интензивно край бреговете. Засега обаче остава надеждата, че този край няма да бъде също разрушен и бетониран.

GPS координати: E 24° 09' 32.12"; N 41° 38' 38.36"
*координатите са пресметнати по зададени базови данни и не претендират за абсолютна точност

{googleMaps lat=41.64399 long=24.158921 zoom=9 lang=bg}
За повече дестинации с информация тук.

Автор: Ясен Иванов

Добави коментар

Използвайте кирилица. Спазвайте добрия тон на коментарите. В противен случай може да не видите това, което сте написали.


Защитен код
Обнови

Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
skyvision

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

ЕДНО БЛЕНУВАНО ПЪТУВАНЕ ДО ШАНХАЙ

Отдавна пътуването до Китай беше нещо като „задължително за този живот” за нас. Години бяхме обсъждали какво е там, как ще отидем, за да видим коренно различна цивилизация. Филмите по телевизиите още повече засилваха... продължава>