Гьокчеада не е обикновен курорт, даже въобще не е курорт – там от 7-8 години български сърфисти прекарват огромна част от пролетта до късната есен, за да карат уинд и кайт сърф. Мястото, на около 560 километра от София, не е развито като сърф дестинация и се посещава само от български сърфисти. Поради световната му неизвестност е доста евтино да спиш и да се храниш там, за разлика от популярната турска сърф-дестинация Алачати. Говори се, че Гьокчеада е открит от български сърфисти и на Острова продължават споровете кой е бил първи.
Да има прогноза означава, че на Острова духа север-североизточен вятър, който не спира 2 дни. Най-дългата прогноза е до 6 дни. Вятърът е постоянен със сила над 10-12 метра в секунда и стига до 22-24 метра в секунда в най-силните за сърфистите дни. Според тях мястото е феномен – от едната страна има вълни, мястото се нарича „уейв спот“ - любимо за фристайл сърфисти. А от другата страна водата е гладка, тъй като вятърът духа от сушата към морето. За начинаещите сърфисти това е страхотно място, защото хем има вятър, хем няма вълна - учиш се много бързо без вълната, която да те лашка и подмята. За тези, които нямат оборудване, могат да си вземат под наем от 3-те български сърф училища на Острова, където цената за един час е 60 лева.
На Гьокчеада има зона, наречена „фунията“- тя се образува между две планини. Вятърът, който идва от север-североизток минава през мястото с вълните със скорост, да речем, 18 метра в секунда, „мушка се“ през фунията и „излиза“ още-по силен.
Сърфистите спят предимно в селата Ешелек и Гьокчеада, които са най-близо до местата за каране. Не са малко и тези, които преспиват в палатки край Чилик пансион, близо до българското сърф-училище „Crazy island“
В Гьокчеада няма клубове, няма тъмнооки турци, които да те примамват от главната улица да влезеш и да пиеш коктейли, даже в заведенията няма менюта. Собствениците на малки ресторанти за хранене в селата от вратата поздравяват със „здрасти, аркадаш!“ познатите им български сърфисти и обясняват, че имат „бифтек“, кюфте“, „чобан салата“, „чорба“. За около 15 лири (приблизително 15 лева) си преял и много доволен, преглъщайки ароматния чай в малка чашка, който задължително сервират след хапването. Алкохол, включително и бира, в центъра на най-голямото село Гьокчеада няма, защото наблизо е училището.
източник: Оля Желева
< Предишна | Следваща > |
---|