You are here:   Начало Туризъм България ХЕЛИКТИТИТЕ НА СЪЕВАТА ДУПКА*

ХЕЛИКТИТИТЕ НА СЪЕВАТА ДУПКА*

Галерията на Съевата дупкаСъевата дупка се намира само на 11 км (западно) от Ябланица, на 2 км от село Брестница. А отбивката за пещерата е от центъра на Брестница. Учените определят, че Съевата дупка е образувана преди повече от 1 милион години от тектонски варовици. Богатото съдържание на калциев карбонат там е спомогнало за образуването на много интересни природни форми с различно оцветяване.


Оказва се, че пещерата носи името на братята Съю и Съйко, които са я използвали за да се укритие по време на османската власт. През далечната 1883 г. проф. Георги Златарски за пръв път проучва пещерата, а десет години по-късно братя Карел и Херман Шкорпил последват примера му. Първите сериозни проучвания са извършени едва през 1932 г. Пещерата е проучвана още няколко пъти след това, но детайлни геоморфоложки изследвания са проведени през 1968 г. от Вл.Попов от Географския институт на БАН.

ВходътПрез 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност, а през 1967 г. е благоустроена. При преустройството на пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датирани от времето на римския император Антоний. През 1990 г. е затворена за посетители, през 1996 г – разграбена, а през 2004 г. отново осветена и отворена за посетители.

Стигането до пещерата не е трудно. Пътят е лесен, а голямата кафява табела в центъра на селото ориентира, накъде да продължите. Посещението е с гид. Пътеката за посетители е изградена от бетон и тясна. От двете й страни се разсипват познатите сталагмити и сталактити, с дължина от няколко сантиметра, до метър и половина - два.

С повече въображение, пещерата може да ни заприлича и на царството на подземния святПървата по-интересна спирка е голям сталактон, за образуването на който са били нужни вероятно няколко столетия. Това невероятно творение, създадено като че ли не на нашата земя, заедно със заобикалящата ни атмосфера, създава впечатлението, че сме в царството на подземния свят.

Малко по-късно обаче се озовахме в една от най-големите пещерни зали в България. Общата й височина е 60 метра, а в сърцето й се издига огромен сталактон, съставен от стотици по-малки. Това е краят на пещерата, но нейното разглеждане едва сега започва.

Пътеката нататък ни спуска от другата страна, излизайки пак в залата, но в противоположния й край. Трябваше да се изкачим по „кучешкия зъб на тиранозавъра”,  за да стигнем до ”Органът”. Гидът удари с метална пръчка по надиплената му повърхност и дори състави мелодия. Подобни “музикални инструменти” има на още няколко места в Съевата дупка.

Карта на пещератаСпускането по тесните и мокри стъпала може да е опасно, ако не се внимава. Малък инцидент с друг посетител на пещерата ни накара много сериозно да гледаме „в краката си”. Когато вдигнахме глави, все пак, видяхме вдясно дълга вкаменелост, подобна на завеса, а отляво – странна форма, приличаща на замръзнал водопад, но в карамелен цвят. Срещу нас се оказа „Радостта на Венера” - огромен фалос, с всички прилежащи му атрибути, скрит в малка ниша, който се показва на посетителите само ако в групата няма деца.

Бетонна пътека ни върна обратно към зала Космос. Сталагмитите и сталактитите са навсякъде около нас. А когато стените започнаха застрашаващо да се приближават и таванът да се снишава, пред нас се откри нисък сводест отвор, през който да преминем.

Дано се вижда от тази снимка какво представляват хеликтититеОказахме се в голямата галерия. Очевидно бяхме пропуснали нещо. Скромният гид, обаче, не можеше да допусне това да се случи – над главите ни се намираха единствените по рода си в България хеликтити. Е, това определено беше нов термин, който веднага ни беше пояснен - това са сталактити, израстнали настрани, а не надолу, поради постоянното въздушно течение, което носи капките вода настрани. Тънките каменни „иглички” бяха пораснали настрани - гледка, която не може да се забрави.

Обиколката завърши с разглеждането на една ниша вдясно и малко свободно време в централната зала. Чудовищният сталактон в средата, ограден от прилежащите му сталактити и сталагмити, прилича на настръхнал звяр, отворил зъбатата си паст.

Пещерата е и един от Стоте национални туристически обекти. А престоят тук определено си заслужава.

*сталактити, израстнали настрани, а не надолу, поради постоянното въздушно течение, което носи капките вода настрани

Обща дължина: 210 м
Денивелация: 40 м
Дълбочина минус: -18 м
Изкачване плюс: 22 м


Работно време на пещерата:
Лятно работно време - 09.00-18.00 ч.
Зимно работно време - 09.00-17.00 ч.
*не е известно да има почивен ден.


GPS координати: E 24° 11' 16.44"; N 43° 02' 51.40"
*координатите са пресметнати по зададени базови данни и не претендират за абсолютна точност
{googleMaps lat=43.04761111 long=24.1879 zoom=9 lang=bg}
За повече дестинации с информация тук.

Автор: Даниел Пейчев

Добави коментар

Използвайте кирилица. Спазвайте добрия тон на коментарите. В противен случай може да не видите това, което сте написали.


Защитен код
Обнови

Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
skyvision

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

ИМЕНИЕТО "МАЦОЛИНО" - ВИНЕНАТА ПРАГРЪДКА НА ИТАЛИЯ С ФРАНЦИЯ

Допреди десетина години гроздоберът в лозята по десния бряг на реката По, южно от Милано, започваше едва след като дойде септември, когато хората са отпочинали от жътвата. Единственото, което останалите из избите на... продължава>