You are here:   Начало Туризъм България СМИЛЯН - ОТ КУЛТУРЕН КЪМ КУЛИНАРЕН ТУРИЗЪМ

СМИЛЯН - ОТ КУЛТУРЕН КЪМ КУЛИНАРЕН ТУРИЗЪМ

Село Смилян„Абе, да не вземе това лято изведнъж да свърши?” Разхищавайки  поредния горещ  и досаден уикенд  в София, този път взехме категорично  решение. Другата седмица тръгваме. Но не като миналия път, когато нищо не излезе от намеренията за  туризъм.  Първо ще си резервираме  нощувки по интернет. Не че някой се  е юрнал  на края на света, ама  за всеки случай!  Не познахме.  Явно всички са луди по екотуризма! Нещо им  е станало на тези хора. Дали заради жегата или това е най-добре  пазената  тайна в държавата,  но  очевидно  всички искат  да прекарат  уикенда точно  в  село Смилян.  След  множество прозвънявания на телефоните,   стигаме  до безотказното средство за решаване на проблем  - „наш  човек”. Човекът намира  две  стаи  в новопостроения  екохоел  на селото,  дава и  подробни  указания  къде и  какво се хапва на място.

 

В петък, хвърлили по един сак с бански и тениски в багажника, тръгнахме към  белязаната цел. По пътя оживено коментирахме  телевизиония  репортаж за  нови  шест  екопътеки  в  района  и четохме на глас статия за смилянския  боб, публикувана  в новия  брой на един от българските  всекидневници.  Изглежда нещата не са случайни – избрали сме "хитова" дестинация.

 

Част от еко комплексаЗа около четири часа изминахме пътя до Смолян. В квартала „Райково” намерихме и указателните табели за Смилян.  Продължихме на югоизток по необичайно нов и гладък път, а след 15-тина километра видяхме табелите на селото. Лесно открихме и „екохотелът” – сгушен  в подножието на  каменна стена, увенчана с  кръст и нов  параклис. Оказа се наистина нова и красива сграда,  стаите са  просторни и с хубаво обзавеждане, само малко тъмнички заради оскъдното осветление.  Но ние не сме тук, за да  лежим и четем, а заради  планината.

 

За наша изненада  „слънчевите Родопи” ни  посрещнаха доста заоблачени.  Дори  тревожно заоблачени, но сигурно е временно?  Не може навсякъде да е пек и слънце, а само в Смилян  да вали!
Затова, преди да се стъмни,  ще разгледаме селото, ще  седнем и в някое заведение да вечеряме: пататник, кисело мляко и боб. „Ще”, ако си бяхме резервирали  по телефона. Защото се оказва, че  всички места за вечеря също са резервирани!  Какво става в този Смилян, бе хора?  Тук да не е Сен Тропе? Отново заваля. Първо колебливо, после  силно, след  това  проливно. Времето, което ни посрещна, не беше като на първата снимка, а ето таковаМокри до кости, трябваше да водим тежки преговори за една масичка в местно заведение. Няма начин, англичаните са окупирали всичко. Но управителката ни успокои -  какво прекрасно време сме случили. Не било валяло повече от  месец,  рукнало сега,  като сме пристигнали.  Явно сме нещо като гастролираща група на обичая „пеперуди за дъжд” . Но въпреки това места за вечеря няма. Решихме да се върнем  и ще вечеряме на ресторанта - мост пред хотела.

 

„Аз пея под дъжда”  в  Смилянски римейк  изглежда така: седи се на дълга маса, поръчват се  пържени родопски  картофи, салата смилянски боб, телешко „пресникарче” и пъстърва,  която допреди  преди малко е плувала напълно фриволно в рибарника на  5 метра от ресторанта. И  вино… От  Ивайловградската изба, специално  договорено от  бачо Ангел.  Докато си опитвахме  Прословутият смилянски пататниквзаимно от  порциите, в началото се чуваше само „М-м-м”, а след това „О-х-х”. А когато чиниите са празни,  вече може да се приглася на специалната музикална „подборка”  на управителя   – хитови български парчета, а между тях - възрожденски и патриотични песни. Така, под дъжда,  падащ  върху Пеещия мост  пяхме и „Къде си вярна, ти любов  народна”.  Към 10 часа в  списъкът на музиката се появи неочаквано „Мила родино”. Изправихме се на крака, а след това, сякаш за да ни възнагради, пристигна убийствен крем карамел, пуснаха италианска музика…  и облаците се размиха.

 

Утрото обаче не е  толкова добро за хора като нас,  твърдо  решили да  намерят екопътеките в района. Над  хълмовете и реката  се  носи хладна есенна мъгла.  Картината е леко мистична и идеална за Шотландия, температурата е едва 16 градуса. Докато  кроим  планове на сутрешно кафе и палачинки,  планината започва да съблича мъгливите  воали.  Хълмовете  изплуват и  слънцето огрява  първо върховете,  после се спуска и долината  заблестява в  ослепително синьо и зелено. Хукнахме към  центъра на селото, където вчера видяхме жълтите  указателни  табели. На площада се чудим  коя  посока да изберем, накрая заложихме на южната. След още 3-4 километра  отново виждаме   табелка за пътека и място за паркиране на колата.

 

На втория ден времето и настроението бяха по-слънчевиГорди, сякаш  сме направили  ново географско откритие, поехме в указаната посока по широк  коларски път. Отдясно се издигат  родопските  възвишения,  отляво се спускат крайречни долчинки и ливади,  появяват  се  къщи  и плевни,  нивички, засадени с боб… А пътят  си продължава и слънцето вече доста напича. След  5-6 километра ходене, бране и ядене на къпини  край пътя, не може да кажем, че не сме случили на  подходяща пътека. Не е ясно  докъде ще стигнем  по този  път, освен  до гръцката  граница. Така и се оказа. Намерихме чешма, след това табела „Гранична зона” и нов  подслон  на смилянската ловната дружина. Просто невероятно... ако походим  още  малко, влизаме в Гърция.  Сега разбрахме защо снощи местните хора се шегуваха, че за тях  морето винаги се е наричало Бяло, а не Черно.
След малко ни срещна местен човек, качен на катър, който ни прати  да повървим още два километра, за да видим  граничното село,  където също скоро ще се развива екотуризъм. От спортна злоба решихме да видим бъдещата туристическа забележителност. Става още по-горещо и най-вече – по-късно.  Очевидно закъсняваме за резервирания обяд. И  накрая, едва  достигнали  заветния хълм, от който  граничното село се вижда,  щракнахме няколко кадъра на великолепната  родопска панорама и обратно към Смилян. Оставихме Гърция зад гърба ни.
Е, няма такъв вкус! Милкана, стопанката на Млечен дом го нарича  „печено сирене”.  Но не е вярно. Лошото е, че не може да се опише.  Цеденото мляко с  горски боровинки -  също,  въпреки че звучи познато като заглавие. Мътеницата Е, наистина няма такава вкуснотия!тук е истински айран – онази резлива, леко щипеща божествена напитка, която бабите ни са бъркали като избият  млякото. Седяхме под навеса, украсен с билки и стари кантари, любувахме се на пейзажа към планината и си поговорихме със собствениците – Милкана и Васил за всичко - за работата, за туристите, за празника на млякото и кравата, за боба. Радостно е, че поне на такива автентични места вниманието към  гостите  си остава  най-важно за домакините.
На другия ден се надигнахме със затруднения – трябваше да си тръгваме. Минахме през магазинчето на мандрата за да вземем и за вкъщи малко от вкуса на родопските продукти.  Към  прясното сирене  добавихме пликче  сушени манатарки и два плика  смилянски боб от „новата реколта”.
Така, екотуризмът при това посещение окончателно се трансформира в  кулинарен  туризъм. Останахме още ден, с надеждата да преодолеем вкуснотиите, но уви – тази надежда завърши също с няколко порции божествен  златист крем карамел.


GPS координати: E 24° 43' 45.10"; N 41° 30' 21.63"
*координатите са пресметнати по зададени базови данни и не претендират за абсолютна точност

{googleMaps lat=41.506006251574036 long=24.72919464111328 zoom=9 lang=bg}
За повече дестинации с информация тук.

Автор: Надя Стефанова

Добави коментар

Използвайте кирилица. Спазвайте добрия тон на коментарите. В противен случай може да не видите това, което сте написали.


Защитен код
Обнови

Настаняване

зададените параметри не отговарят на нито един обект или все още няма добавени обекти


Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
SPORTS MY MALL

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

БАНСКО - ВСЕ ОЩЕ ДАЛЕЧ ОТ АЛПИТЕ

Амбициите на курорта Банско да стане зимен център от световна величина отдавна са заложени в приоритетите на местното управление. За съжаление, все още има много работа, за да може това да стане факт. Курортът бавно, но... продължава>