Всичко за туризма - новини,анализи,коментари,дестинации,видове туризъм,оферти,настаняване

Отново стегнахме раниците. Този път за село Копиловци – Северозападна Бълагрия, за да навестим отново Копренската екопътека. От София разстоянието е около 130 км, което предположи и тръгването ни „с първи петли”, за да се насладим изцяло на селото, пътеката, а и ако може да избегнем ходенето по жегите. Бяхме напълно готови за 5 часовия преход.

Копиловци е типично планинско село. В миналото близостта на планината, която винаги е могла да скрие и запази хората, добрите условия за живот и рудниците със скъпи метали, които дават препитание, са привличали заселници. Докато си говорехме за това, вече в самото село, попаднахме на местен „гид”, който се представи като дядо Ваньо. Той ни разказа много интересни истории, които и не бяхме чували.

Оказва се, че населено място тук имало от почти хилядолетие преди Новата ера. Дядо Иван ни разказа, как в местността Алдинци намерили и тракийска могила, а наблизо и храм. Според местните вярвания, крепостите в региона не са римско дело, а тракийско. Някои теории на учените потвърждава думите на сладкодумния разказвач – според тях римляните са заварили в тези земи развитата тракийска култура и само са разширили съществуващите владения.

Историята пише, че римляните са установили своята власт на територията на днешна Северозападна България след 29 г. пр. н. е., а първото системно укрепяване на Мизия — Дунавската равнина, включително и селищата в земите от Искър до Тимок, станало при властването на император Траян (97—117). Римска крепост се е издигала на 4-5 км югозападно от селото, позната днес на местните жители под името Градишки камък. Останки от крепостни укрепления — зидове и др., личат и по височината Алдинци в землището на Копиловци.

Археолозите в землището на с. Копиловци са намерили римски фибули, римски монети - медни и сребърни. Самата чешма в центъра на селото, също е римско дело, градена през I—II в., известна като Латинската чешма.

Историята обаче продължава с появяването на българите. През VI—VII в. те завладели и населили териториите. Така започнал нов етап в развитието на селищата в Северозападна България и в Чипровския край.

Има частични сведения, че около XIII в. по тези места се заселват и сакси - немски рудари. Известно е, че и през средновековието те са били специалисти по изграждането на мините и добиването на рудите. Саксите допринесли много за развитието на рударството в Чипровския край. Силно е било и религиозното им влияние, което заедно с това на дубровнишките търговци и с други фактори е допринесло за закрепването, макар и в сравнително ограничен мащаб, на католицизма в тези краища в продължение на няколко века.

Други източници сочат за албански заселници към средата на XVII в. Копиловци, но те служели в черквата на избраният от българите за основен език – църковен славянски.

Разбира се, Османското владичество не щади и тази част от България - прииждащите от Мала Азия османски заселници са описани открая на XIV в. Историците подозират, че идеята на тяхното заселване е била завземането на рудниците. По време на османското владичество с. Копиловци е било свързано с Чипровци в една административна единица. На населението е бил наложен висок данъчен режим които с течение на годините постоянно се увеличавал. Това влошавало положението на българите в района и било една от причините за Чипровското въстание през 1688 г. След потушаването на въстанието селището е било разорено и разграбено.

Но селото отново е заселено в началото на 18 век. Църквата в селото е построена през 1869 година. До нас са достигнали сведения за учебно-просветното дело и в Копиловци. Още през 1647 г. тук съществувало католическо училище. По-късно в него учителствал Иван Деянович от Чипровци, който според един документ от 1697 г. е имал над 130 ученика.

След просветната лекция, е време да се отправим към това, за което сме дошли – екопътека Копрен. Маршрутът води под връх Копрен, в западната част на Стара Планина. Връх Копрен се извисява на надморска височина от 2119 м. Денивелацията на пътеката е 400 м, като най-ниската точка е 950 м н.в., а най-високата – 1350 м н.в. Заобикалящата природа впечатлява със своята планинска уникалност. Тук могат да се видят вековни гори, а по поляните е избуял здравец, между чиито листенца се крият и горски плодове. Общата дължина на маршрута е около 20 км, като част от него минава съвсем близко до сръбската граница. Пътеката минава покрай водопадите Дуршин скок и Воден скок.

Първия етап от пътека е в много добро състояние. Не срещнахме абсолютно никакви трудности с маркировката и всички съоръжения са поддържани. Замисълът на маршрута наистина е много добър – по пътя се пресича реката няколко пъти и се минава над няколко много красиви водопади. Този етап свършва на обширна поляна в подножието на връх Трите Чуки.

За съжаление, вторият етап от пътеката е в много лошо състояние. Почти всички мостове, стълби и парапети са разрушени. На няколко места се налага слизане по вертикални стени с дължина около 3-5 метра. В един момент трябваше да пресечем водопад в непосредствена близост до ръба по който се стича водата. Камъните са много и хлъзгави. Там трябва да се преминава с особено внимание. Наложи се да заобиколим почти всички стълби, с изключение на една, която преминава през скален тунел. Минаването е малко-по сложно но с достатъчно внимание не е проблем.

Затова, ако сте с малки деца, не сте добре екипирани или подготвени, моя съвет е да не се минава през втората част на маршрута, докато не бъде поправен и достъпен. Ако, въпреки всичко, искате да минете по цялата пътека, но искате и сигурност, заемете планински водач – той познава района и можете да избегнете много главоболия. Със сигурност няма да съжалявате, ако посетите това място!

Коментари

Добавяне на нов

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."