You are here:   Начало Туризъм България ДА ЗАТЪНЕМ В БЛАТОТО ПРЕЗ УИКЕНДА!

ДА ЗАТЪНЕМ В БЛАТОТО ПРЕЗ УИКЕНДА!

Водни лилииДокато през ден четем заглавия по вестниците как Европейската комисия е на път да ни наложи глоба (пак) за поредното бълващо в неевропейски норми вредни емисии предприятие, в Драгоман, еколози са измислили как блатото до града може да погълне 560 т въглероден двуокис, от които грубо да спечелим за една година 11 000 долара.
Всъщност блатото е един от непознатите ни туристически маршрути на час път от София (заедно със задръстването). Толкова непознат, че даже жители на столицата-собственици на вили наоколо не допускат за съществуването му. Това си има своето логично обяснение.

Малко след далечната 1930 година се решава, че на Драгоман блато не му трябва, но пък за сметка на това липсва земеделска земя. И започва пресушаване, което упорито трае до зората на демокрацията. Едва през 2000 година тази варварщина към природата и всички редки видове птици и растения е прекратена и блатото лека полека отново се завръща на мястото си - на площ 350 хектара.

Признавам си, че едно блато предивзвиква у мен негативни асоциации като у повечето хора и не е нещо, което ми звучи привлекателно като за уикенда. Но след като се разходих по тясна дървена пътека насред високите над метър Планинатапапур, тръстика и други подобни растения, горещо ви препоръчвам тази разходка. Опасност от комари няма, защото тук расте нещо, което ги яде. А също водна леща, която цъфти веднъж на 100 години.

Най-вълнуваща е разходката тук през пролетта и по-точно през май, разказва екологът Андрей Ралев от Сдружение за дивата природа „Балкани". Има предвид, че не е тихо както в момента, а за да си размениш някоя дума с компанията, трябва да се надвикваш с представителите на над 200 вида птици. Освен тях има водни лилии и не по-малко красиви розово цъфнали растения, чието име не мога да цитирам по памет, но гледката си заслужава. Два вида риба също са намерили (пак с помощта на еколозите) дома си тук. Отгоре на всичкото разходката из това диво, но близко до цивилизацията място е напълно свободна и безплатна. Засега. Всъщност е по-добре да платиш, но да имаш за компания някой информиран гид, който да ти разкаже изумителни неща или да те заведе до изградената насред блатото кула, от която с помощта на бинокли, може да се наблюдава всичко по-важно, което се случва в папура - от прелета на птиците до любовните игри на синигерите. И също да се види по-отблизо защо е на червени петна (по това време на годината)северният склон на Чепан планина. Не сте чували за такава планина? И аз не бях, но е там!

Като казах папур. Всеки, който се интересува поне малко от това, което се крие зад ужасителния термин Пътека през блатотовъзобновяеми енергийни източници и неговите приложения в бита като слънчеви батерии на покрива и пелети вместо въглища в печката, знае, че въпросните пелети изгарят напълно за разлика от всичко друго и топлят много повече. Оказва се пелети могат да се произведат и от папур, тръстика и прочие блатна растителност. Така блатото освен огромен източник на любопитности за ученици, които идват тук вече на зелени училища, е и място, където да събереш „дърва" за зимата. След като се прибере част от папура от блатото, се смила в местната фуражомелка и после се носи на друго място, за да се произведат от него пелети. Така отоплението на площ от 100 кв. м и височина на помещението от 4 метра се отоплява на ден срещу 5 лева. Засега тази опция не е превърната в бизнес, но е любопитна възможността да се случи на място, където никой не е голям оптимист за близкото бъдеще, не разбира от какъв зор туристи ще дойдат на точно това място, наречено Драгоман, и още по-малко темата за търговия с емисии парникови газове е сред най-обсъжданите. Обаче. Еколозите, благодарение на които блатото е живо, са си направили труда да проверят и станало ясно, че годишно тази както се нарича влажна зона може да бъде резервоар за 560 тона въглероден двуокис. Така че в най-общи линии предприятия, които искат да тровят въздуха с повече от разрешеното им, могат да си купят недостигащите им емисии от блатото. Но това засега е в областта на хипотезите. За разлика от напълно реалната разходка.

Разбоишкият манастирТам, където от главния път започва отклонението за блатото, се намира бивше читалище, превърнато в Център за опазване на влажните зони „Драгоманско блато". Създали са го от Сдружение за дива природа „Балкани" в началото на 2009 г. в сградата на бившето читалище. Тук преди да тръгнат на разходка по дървената пътечка учениците имат възможност за малка теоретична подготовка, която е напълно в духа на 21 век. От таблото, на което под формата на магнит могат да се нареждат блатните обитатели, например, може да се види торбогнездест синигер, чието гнездо едно време хората покрай Дунав са ползвали през зимата за търлъци. И други весели неща.
Когато решите, че сте наясно с всичко в блатото - следващият близък маршрут ви очаква -  и скалната църква към него. Пътят минава през завои, докато стигне до спирката на автобуса в едноименното село. От там се хваща един привидно гладък път до момента, в който се налага да се юрнете по обраслите скали надолу, право към жп линията, която минава покрай манастира. Не слизайте бързо! Гледката е прекрасна и заслужава фотосесия и наслаждение. /После разбрах, че все пак можело с кола да се стигне до манастира по черен път, но не съжалявам за пешеходния преход по никой начин!/

С уговорка или без - единственият човек насреща ви на портите ще се окаже отец Иван. Той заема 4 длъжности в един щат, сред които тези на игумен и ратай, както самият се шегува със себе си. Животът тук не изглежда никак шеговит, Отец Иванзащото отдалеч се вижда, че пари няма и ситуацията не е такава заради избухналата глобална криза. Отец Иван редува разказите за възникването на манастира и църквата, която е кацнала на скалите над него и защо са надрани зверски стенописите от 16 и 17 век при последния ремонт с оплакване за неверни публикации по негов адрес и нахранването на животните в обора. В медиите неотдавна излезе наяве една негова история за особеностите на взаимоотнешенията му с миряните под формата на местната власт. Всеки си има свои изводи по темата. Във всеки случай дядо поп си има аргументи защо носи оръжие под расото/образно казано/като бърза да каже, че има документ, от който е видно, че психически е здрав.

На изпроводяк весело маха с опашка бяло гладно куче, което умира да го погалите и също да извадите нещо вкусно от раницата. Пък и така ще е по-леко изкачването на баира, по който се налага да се върнете.

Доста трудно е да се повярва, че след 40 минути отново сте в голямата лудница, където птичи песни не се чуват, а въглеродният двуокис и без специални измервания е в повече.
 
 Автор: Татяна Димитрова

Добави коментар

Използвайте кирилица. Спазвайте добрия тон на коментарите. В противен случай може да не видите това, което сте написали.


Защитен код
Обнови

Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
skyvision

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

ВУРЦБУРГ - ДА СЕ ПОТОПИМ В ИСТОРИЯ И ВИНО

Заобиколен от лозя, с красиви винени градини, малкото и приятно градче Вурцбург е отворило широко врати за всеки свой гост. А 25 000 от общо 130 000 души са студенти, което го прави доста оживено.  Докато стоях на достолепния... продължава>