You are here:   Начало Туризъм България ЛЕГЕНДА ЗА СИЛИВРЯКА - ТРИГРАД

ЛЕГЕНДА ЗА СИЛИВРЯКА - ТРИГРАД

язовир ВъчаОчаквах пътуването с нетърпение, но и със страх да не се разочаровам. Притеснявах се да не би всичко да се окаже така прекрасно в спомена, само защото е плод на моето по детски развито въображение, подсилено от разстоянието на времето.

Посоката  е ясна - планината на боговете, Родопите. Първата спирка от пътуването е язовир "Въча". Самият спомен за това място ме кара да потръпвам. До болка е красиво. От валежите планината изглежда по-искрящо зелена от обикновено. Влагата във въздуха, пропита във всяко листенце, създава неповторимото усещане за свежест и жажда за живот. Гледаш, гледаш, а не можеш да се нагледаш на този кът от рая.

Знам, че това е мястото, на което, когато му дойде времето, бих искала да умра и в "широко отворените ми очи" да се отразяват сливащите се планина и вода в неделимо цяло и съвършена хармония. А и тези облаци, закрили върховете, те карат да си мислиш, че си попаднал в нереален свят...

Изглед от ТриградНе е за вярване, че съществува толкова красота, събрана на едно място. Когато си видял всичко това, е трудно да се откъснеш, да не говорим, да се върнеш към "цивилизацията", но... пътят продължава. Следва Девин и крайната ни точка - Триград. До това китно селце се стига по силно криволичещ през планината път. През по-голямата му част скалите, с обраслите стройни борове, се издигат величествено над мравките-коли. Малко страшничко е, защото завоите не навсякъде са обезопасени.

Обичайният туристически маршрут е до пещерата "Дяволското гърло". Местните жители разказват, че нищо, влизащо в подземния лабиринт на "Дяволското гърло", не излиза от нея. Съществува легенда, според която през пещерата Орфей проникнал в подземното царство на Хадес, за да спаси своята любима Евридика.

пещера Дяволското гърлоМного още неща научих от тези планински хора. Но, това което винаги ще помня, е легендата за орфеевото цвете - силиврякът. Запазило се още от кватернера, ако го откъснеш, хербаризираш, след 2 години донесеш в Родопите и посадиш, то отново пониква. Изпада един вид в клинична смърт. Това се беше случило и с мен. Преди 10 години някой ме бе откъснал, занесъл в големия град и оставил да се лутам между този и онзи свят. Този на приятели и семейство и онзи - на вечно търсещото, неудовлетворено от случващото се около него, човешко същество. Идва време обаче, когато за да продължим да съществуваме трябва да ни върнат в нашата си почва, където ни “подхранват” и ни помагат да се развиваме. Не го ли сторим - изсъхваме и умираме!
 

GPS координати: E 24° 22' 46.27"; N 41° 35' 56.45"
*координатите са пресметнати по зададени базови данни и не претендират за абсолютна точност
{googleMaps lat=41.599013054830216 long=24.379520416259766 zoom=9 lang=bg}
За повече дестинации с информация тук.

Автор: Диана Димитрова

Добави коментар

Използвайте кирилица. Спазвайте добрия тон на коментарите. В противен случай може да не видите това, което сте написали.


Защитен код
Обнови

Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
SPORTS MY MALL

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

САМУРАИ СЕ РЕДЯТ НА ОПАШКА ЗА "РОЗОВА ЗОРА"

Десетки чужди туристи от Япония, Корея, Германия и САЩ  се наредиха на опашка в навечерието на Еньовден на Самоводската чаршия във Велико Търново, за да опитат билковия специалитет „Розова зора" на билкаря Емил... продължава>