You are here:   Начало Туризъм България МАВЪР ПОРЪЧАЛ СТЕНОПИСИ В ДРАГЛЕВСКИЯ МАНАСТИР
реклама
SPORTS MY MALL

МАВЪР ПОРЪЧАЛ СТЕНОПИСИ В ДРАГЛЕВСКИЯ МАНАСТИР

Манастирът "Успение Богородично" се намира в полите на високата (2242 м) планина Витоша край с. Драгалевци - сега квартал на София. Това е една от малкото родни свети обители, на които знаем приблизително точната дата на построяване. В една запазена грамота на българския цар Иван Шишман (1371-1393) се казва, че манастирът бил издигнат и надарен с много имоти от баща му - цар Иван Александър, управлявал България между 1331-1371 година. Съобразно традициите на епохата манастирът бил обявен за "царски", тоест намиращ се под покровителството на българската царска династия.

Като "царски", Драгалевският манастир бил споменаван в редица документи и след като България паднала под турска власт, окончателно в 1421 г. Манастирът оцелял, но обеднял и западнал. В 1476 г. богат софийски гражданин на име Радослав Мавър (вероятно спахия християнин от военната аристокрация в османската държава) обновил църквата и поръчал нови стенописи. През XVII в. след това обновяване на църквата били изписани нови фрески, повтарящи сюжетите на старите, но, разбира се, в нов стил и мащаб. Сюжетите следват традиционните сцени в църковната живопис - главно от циклите Празници и Страдания.

Интересно нетрадиционно изображение е получила сцената "Изпращане на монах в грешния свят". В северозападната част на притвора е поместен портрет на Радослав Мавър, съпругата му Вида, синовете му Стахия и Никола. Последният е наречен "книжовник" и вероятно се е трудил в скриптория на манастира, който работи от XIV до XVIII век.

Едно евангелие, писано в Драгалевския манастир през 1469 г. от поп Никола, се съхранява в светогорския манастир "Хилендар". През 1534 г. по поръчка на софийския шивач Милич и жена му Вела е написано т.нар. Драгалевско евангелие. То е било подвързано и украсено със сребърен обков от златаря Велко. В манастира "Ивирон" в Света гора (Атон) се пази друга богослужебна ръкописна книга, писана от братята Данаил, Владко и Стоян. В 1612 г. книжовникът Йов написал т.нар. Боянски поменик. От Средновековието до Възраждането в манастира съществувало и училище за децата от околните села.

От XV в. се датира изображението "Св. Богородица на трон" в нишата над входа на църквата. Средствата за този стенопис дал богатият гражданин Краислав. Графити с имената на дубровнишки търговци католици показват, че манастирът е бил посещаван, но и вероятно подпомаган финансово от членовете на дубровнишката колония в София. Последните фрески са от XVIII в., на които дарител бил йеромонах Калист. В редицата на първите светци виждаме и националния български светец Иван Рилски.

Манастирските жилищни сгради били изградени през 1868 г., когато игумен на манастира бил един изключително интересен българин - Генадий, бивш хайдутин от четата на известния борец за национално освобождение Ильо войвода. Участва в създаването на Софийския революционен комитет - подразделение на ръководения от Васил Левски и Любен Каравелов Български централен революционен комитет. След залавянето на Васил Левски през 1872 г. отец Генадий напуснал манастира и отново се включил във въоръжената борба срещу турците, постъпвайки в четата на Панайот Хитов. Новият игумен отец Игнатий Рилски също бил член на революционната организация и възстановил дейността на Софийския революционен комитет.

Автор: Д-р Божидар Димитров, в.Стандарт

Добави коментар

Използвайте кирилица. Спазвайте добрия тон на коментарите. В противен случай може да не видите това, което сте написали.


Защитен код
Обнови

Настаняване

зададените параметри не отговарят на нито един обект или все още няма добавени обекти


Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
SPORTS MY MALL

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

УСТРЕМСКИ МАНАСТИР

Манастирът “Св. Троица” се намира в Сакар планина, на около 3 км. от с.Устрем (до 1934 г. с. Вакъф).  Ако се идва от Тополовград, след с. Мрамор вдясно има отклонение за манастира. В зашумения дол, на чието дъно се вие... продължава>