You are here:   Начало Туризъм България ДОМ НА ТРАКИЙСКИ ЦАР СТАВА ХРАМ

ДОМ НА ТРАКИЙСКИ ЦАР СТАВА ХРАМ

Политиците ни се фукат пред света със златото, намерено от археолозите. Не че и самите откриватели не му се радват, напротив. Но още повече се въодушевяват, когато попаднат на нещо, което никой друг преди тях не е намирал. Дори да няма грам злато, а за погледа на непосветения да е просто купчина камъни. Даниела Агре от Националния археологически институт с музей към БАН смята, че я е споходил късметът да открие нещо, ненамирано досега по нашите земи.

Случило се насред страшната виелица през октомври, която остави половин България без пътища и ток. Повече от седмица екипът на Агре работи на открито в кучешки студ, нагазил до колене в кал и с дрехи, станали като картон от замръзналата влага. Няма спасение и вечер след работа - в хижата, където са пуснати по милост, изкарват цяла седмица на свещи и с толкова дърва в камината, колкото са си събрали. За нормална баня и дума не може да става. Дори миенето на зъбите е кошмар - за да се докопаш до вода, трябва да разтрошиш леда в кофата. За какъв дявол му трябва на някого да понася всичко това? "Защото досега подобно нещо у нас не е откривано! И трябва да се спаси", казва археоложката и гласът й отскача с една октава нагоре от вълнение. А би трябвало да е обръгнала след толкова открития, някои в килограми скъпоценности. Причината за въодушевлението й е на върха на един невзрачен баир край тополовградското село Княжево. Експедицията се озовава там след сигнал, че от пролетта се вихрят иманяри. Заварват вандалски изкопи, стигнали до каменен градеж.

"Иманярите са си мислили, че е тракийска гробница, и са търсили ценности. Първоначално и ние смятахме, че спасяваме гробница. Но в хода на работата прозряхме, че под тоновете пръст има нещо далече по-интересно", казва Даниела Агре. Оказва се опожарена резиденция на тракийски владетел, превърната по-късно в храм.

Години наред, след като при драматични обстоятелства знатните й обитатели са я напуснали, местните траки се събирали на мястото, за да отдават почит на своя цар бог. След време натрупали могила върху останките на замъка, но продължили да посещават мястото и да извършват обреди. За тях то било свещено.

"Свързвали го с най-разпространения култ в Тракия - към предците. Траките обожествяват владетелите си, затова гробниците им са и храмове. Досега обаче никога не сме попадали на владетелски дом, превърнат в култово място. Затова този обект е уникален", казва Агре.

Известно време, след като дворецът бил опожарен, в периферията му била изградена масивна крепида, а върху останките му е насипана могила. Според Агре това показва, че мястото е осмисляно от местните хора като дом на техния обожествен владетел и място за почитането му. Че там са се извършвали ритуали, свидетелствали откритите огнища и пещи и около крепидата, и извън нея.

"Жертвоприношения са извършвали и по време на издигането на могилата, но и по-късно, защото следи от тях има и извън насипа - т.е. мястото е било посещавано за обреди и след окончателното насипване на могилата", разказва археоложката. Според нея в тракийската владетелска резиденция е кипял живот през първата половина на IV век пр.Хр. Това е златният век на тракийското Одриско царство при Котис, Севт и Керсеблепт. Вероятно местен парадинаст си е вдигнал луксозната резиденция на ниския хълм точно на завоя на Тунджа над Сремския пролом. "Той е врата към Тракия. Надолу към Гърция реката е била плавателна и се използвала интензивно като евтин воден път за търговия с Елада", обяснява Агре.

Археологът Деян Дичев - зам.-ръководител на експедиция "Странджа", допълва: "Строителите са севъзползвали от това, че хълмът е естествено защитен от двете страни, и са издигнали сградата на най-високото място с поглед към равнината. Обърнали я на юг, за да я огрява слънцето и да загърбва студения северен вятър. Впрочем това е традиция, която и до днес се спазва в Тракия. Не ние откриваме екологичното строителство."

"Стопанинът на дома очевидно е бил много богат човек, защото не се е скъпил за строителните материали - първокачествен камък, вносни гръцки керемиди от всички известни в Тракия видове. Сградата е била грамадна - може би на 3 етажа, каменните й основи са дебели метър и половина. Фасадата й е цели 14 метра. До нея се стигало от запад по масивно стълбище. Влизало се е през параден вход с колони. Намерихме праговия камък с вдлъбнатина за оста, която е носила масивна дървена врата. Поне 4 помещения е имало на първото ниво, зидано от камък. Широко стълбище е отвеждало към по-горните етажи. Вторият е изграден от кирпич, но необичаен - тухлите са квадратни, плоски и големи. Третото ниво вероятно е било от дърво, може би издадено напред като еркер. Пред фасадата е имало покрит с навес двор, подобен на тези в Севтополис и характерен за гръцките жилища от епохата. От запад и от изток към сградата са били долепени множество други постройки", разказва Агре. Деян Дичев отбелязва: "Намираме метални стопилки и шлака, може би в комплекса е имало и оръжейна работилница".

Според археолозите обитателите на замъка са ценили удобствата - разполагали със система за отвеждане на отпадните води (намират каменни блокове с улеи) и сложно устроено вътрешно отопление на всички етажи в сградата - не просто огнища, а масивни пещи с керамични скари.

От голямото входно помещение на първия етаж се е влизало в още 3, едното вероятно склад, защото в него намират цели питоси (големи керамични делви за съхраняване на течности и зърно - б.а.) и огромно количество фрагменти от гръцки амфори, от най-различни типове чернофирнисови съдове и много натрошена местна тракийска керамика.

"Обектът е много важен, защото хвърля светлина върху цялостната организация на пространството във владетелското жилище при траките, обяснява Даниела Агре. И допълва: "Край замъка е съществувал голям център - хълмът и подножията му са осеяни със сгради. От древни автори знаем за големи селищни центрове като Кабиле, Мастейра и Додопара, някои от които още не са локализирани. Възможно е с още проучвания да се намери връзка между тях и обекта, който проучваме."

Койобаче е бил собственикът на луксозната резиденция? Засега археолозите не са попаднали на надпис или друг белег, който категорично да го посочи. Но имат догадки.

"След втората четвърт на IV в. пр.Хр. най-силният владетел в Югоизточна Тракияе Керсеблепт. Това е дом на парадинаст от първата половина на IV в. Керсеблепт е имал трима сина. Не е изключено на един от тях да е пребогатият гроб, който открихме през 2005 г. в Маломирово-Златиница на по-малко от 30 км оттук. Вероятно младият мъж е загинал в стълкновение с войските на Филип Македонски, който точно по това време предприема походи в Тракия", обяснява археоложката. Според нея знатният дом е опожарен от войските на Филип Македонски при някой от тези походи. В подкрепа на това предположение според нея са и намерените на обекта гръцки монети от същото време - сребърна и бронзови. Едната вероятно е на самия Филип, допуска екипът, но това ще се проверява от експерти нумизмати.

Даниела Агре смята, че за замъка не е водена битка - не се откриват върхове на стрели, бойни топки или тежести за прашка. Явно семейството е успяло да се евакуира навреме. Това, което е трагедия за хората, понякога се оказва шанс за археолозите.

"Както Везувий засипва Помпей с пепел и го консервира, така тук пожарът запечатва цялата археологическа ситуация. Насипът допълнително помага тя да се запази. Затова имаме възможност с голяма степен на достоверност да възстановим историята на това място", отбелязва Даниела Агре, докато трепери от брулещия вятър.

И не спира да хвали сътрудниците си - докторантите Доротея Гюрджийска (зам.-ръководител на тези разкопки), Елена Николова и Светослав Йорданов от Софийския университет. Многократно споменава с благодарност циментовите заводи АД "Титан - Златна Панега" и фондация "Хоризонт": "Добре че са те - дадоха ни средства за проучването. На държавата не можем да разчитаме." С голяма надежда археолозите посрещат новия кмет на община Тополовград Божин Божинов, който ден след избирането му посещава обекта и поема ангажименти за опазването на паметника.

източник: 24 часа

Добави коментар

Използвайте кирилица. Спазвайте добрия тон на коментарите. В противен случай може да не видите това, което сте написали.


Защитен код
Обнови

Настаняване

зададените параметри не отговарят на нито един обект или все още няма добавени обекти


Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
SPORTS MY MALL

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

ДОЛИНАТА НА РЕЙН - В ТЪРСЕНЕ НА ЗЛАТОТО НА РЕЙН

Следвайки 1320-километровото течение на Рейн, от извора й в Швейцария, до устието й в Северно море, без съмнение най-интересната част e Среден Рейн и Долината на Рейн между Майнц и Бон. Мястото, където Рейн преминава през... продължава>