You are here:   Начало Туризъм България ОКОТО НА ПЕЩЕРАТА

ОКОТО НА ПЕЩЕРАТА

Дълбоко под земята светът е различен. Понякога зловещ и непознат дори за любителите на природата. Малцина са тези, които без водач, пътека и специално осветление надничат надолу в окото на пещерите, за да усетят тръпката на пещерняка. Този, който ги изследва и проучва. Странно хоби, което през последните години прилепва все повече мераклии. 

Пещернякът е от тези редки породи, изкушени от обратната страна на нещата. По-често той не върви направо и нагоре, а надолу. Запъва  въжето си на скала и се спуска по нишката му в бездната като паяк, без да знае дали кракът му ще опре до площадка, или ще потъне в тясното и непроходимо гърло. И не върви нагоре към светлината , а надолу - към тъмното. За да влезе там, където човешки крак не е стъпвал - в нова територия, бяло поле в подземния безкрай на България.

Защото всяка година у нас се откриват нови и нови пещери, а проучените и описани от спелеолозите са над 5000. За тях се знае почти всичко - скали, пластове, животни, растения, които живеят на стотици метри под земята. Понякога обаче и там има неочаквани открития. Слизането под земята на тези, които знаят какво търсят, отваря нова врата - неизследван участък от пещерата или пък нови биологични видове. И в уж изследвана територия  всяка наука прави свое откритие.

„Пещерите у нас са над 5000 и малка част от тях са благоустроени. По-известни са Магурата, Леденика, Съева дупка, Дяволското гърло, Ягодинската, Уховица - те са с осветление, с обезопасени пътеки и водач. Затова ги посещават и много туристи. Дори и в тези пещери се откриват нови места. Например в Темната край Лъкатник преди време бяха открити нови части”, разказва Жоро Стайчев, от софийския клуб на спелеолозите „Ъндърграунд”. За него подземният живот от години е станал по-привлекателен от този над земята и успява да пръсне заразата сред много последователи. А най-яркото доказателство, че не е единствен, са 30-те любителски клуба, които обединяват семейството на пещерняците.

Само в София те са 9


с по 20-30 членове и всяка година подготвят по десетина нови - от ученици до възрастни хора с „тежки” професии. И не са само мъже, както може да се досетите - две трети са жените. Всеки от тях доброволно се лишава от почивни дни, летни отпуски и част от заплатата си, за да си набави оборудване и да се включи в проучваните експедиции.  И всички се познават. Обединява ги купонът. За младите като че най-важни са тръпката и адреналинът. Но не само. „Много от тях действително бяха привлечени от екстремното преживяване, но покрай ходенето по пещерите развиха и направиха научна кариера. Най-вече в областта на биологията и геологията”, смее се  Жоро. Той самият е инженер по електроника, но личното си време е свързал с пещерното дело. Подготвя  курсисти, учи ги как да оцелеят в пещерата, как да влизат, безопасно да се придвижват, как да се грижат за себе си и за другите около тях. И как в дупката да не влязат 10, а да се върнат 8,  защото долу в критична ситуация всеки трябва да разчита на човека до себе си. Научават всичко това добре за около  4-5 месеца. А за да не загубят интерес, започват обучението си комбинирано - теория и практика в пещерите край София. Първо влизат в Лъкатник.

Излизането е 2 пъти по-сложно от влизането. Тъмно, влажно, хлъзгаво. Стотина метра надолу животът по нищо не прилича на това, което е отгоре - тъмно, влажно, хлъзгаво... и привлекателно за тези, които имат очи за подземния живот.

Сталактити, сталагмити, сталактони - ако помните само това от часовете по география, познавате много малка част от природните образувания в пещерите, твърди Жоро и ми показва снимки с изрично обяснение, че са бледо копие на действителността.

Цветовете, макар и не така ярки като на светло, са посвоему разнообразни и прекрасни. Не е само камък и глина. Формите - най-често дело на водата във варовика, оставят много място на фантазията, дори когато си на колене пред тясната дупка или си стиснат в цепката между скалите. И опрял нос в тях, няма как да не видиш, че на места те са искрящобели и светят като кристал. Примесите във варовика са вплетени на цветни нишки - розово, жълто и керемидено, а стените са леопардови. За да се снима тази красота, действително трябват умения.

Всяка пещера е отделен свят и по нищо не прилича на друга. Има си уникална биосистема - животински свят, който живее само там и може никога да не излезе на светло. Изключение правят прилепите - най-пъстрото разнообразие от 35 вида, които са уникални за страната ни. Прекарват зимите и размножителния си период в пещерите, но се хранят навън и може да ги видите дори в големите градове.

„Българските пещери не са дълбоки. Има обаче много сложни - проникването в тях е по-рисковано, отколкото дори в дълбоките пещери, защото има тесни места, през които се минава трудно.” Такива са ППД, Боснек и Каците - те са като каци - водата се излива от една в друга действително като в скачени каци, разказва Жоро.

Барки 14 във Врачанския балкан пък е най-дълбоката пропастна пещера - тясна и плъзгава. Придвижването вътре е трудно, излизането - два пъти по-сложно от влизането, казва Жоро. И пестеливо разказва за непроучените пещери, защото някои стават „капан за любопитни”, които нямат добра подготовка и отварят работа на спасителния отряд към Българската федерация по спелеология.

В гърлото ги залива порой от камъни и кал


На връщане от последното им проникване в пещерата под връх Родоина по пътя нагоре ги изненадва порой. На повърхността вали вече цял ден. Долу обаче било сухо. От лагера ги предупреждават, че водата може да влезе и в пещерата. И уж са подготвени, но стихията ги застига неочаквано, без никакво предизвестие. Когато са на около 250 метра от изхода, в гърлото на пещерата се излива порой от кална вода и огромни камъни, сякаш се отприщва язовирен шлюз. Водата, събрана от всички цепки в скалата, се изсипва със страшна сила върху Жоро и  колегите му. Каските ги пазят само от най-малките камъни.

„Водата рукна изненадващо и ни затвори пътя за излизане. В пещерата обаче нямаше шанс да оцелеем. Трябваше някак да излезем. Зарязахме техника, всичко и тръгнахме да се изкачваме бързо нагоре под водопад от камъни . „Потокът беше толкова мощен, че ако човек вдигне глава, можеше да се удави. Другата опасност идваше от градушката от камъни - едни като дребен чакъл, други с внушителни размери като на нощно шкафче. Влязохме за час и половина и излязохме също толкова скоростно, вместо нормалното време, което обичайно е два пъти повече”, спомня си Жоро. 

Кота: минус 550 метра

Албания за българските спелеолози е Клондайк. Мами ги, привлича ги и вече 20 години натам се отправят най-много експедиции. Поне един-два пъти в година се проучва районът на върха и пещерата Мая Арапит. Така миналата година наши пещерняци се озовават наблизо в района под връх Радоина (2570 м).

„Озовахме се до непозната пещера и Румяна хвърли вътре камък. Звукът от падането се забави необичайно дълго”, спомня си Жоро. Тестът е достатъчен, за да запали любопитството на тримата - Румяна Йотова, Желязко Мечков и Жоро. Той има подръка около 70 метра въже и се спуска, без да стигне дори до площадка, на която да се подпре. „Пускат” му още 70 метра, но и те не го отвеждат до дъно. Това амбицира групата, за да се върне отново и да проучи пещерата.

Успяват още на следващия месец - вече са 10 добре екипирани пещерняци с оборудване и достатъчно въжета. Успяват да се спуснат до минус 240 метра, без да стигнат до дъното. Това е достатъчно предизвикателство за нов опит - международна експедиция „Радоина 2011” с 15 българи и 7 чужденци, която завърши преди седмица.

При проникването те се спуснали надолу почти вертикално до минус 400 метра. На тази дълбочина пещерата започнала да се стеснява. Разширили отвора и продължили надолу. Така стигнали до  минус 550 метра, без да открият края й. Предстои следваща експедиция.

Автор: Веселина Мончева, в. Монитор

Добави коментар

Използвайте кирилица. Спазвайте добрия тон на коментарите. В противен случай може да не видите това, което сте написали.

Защитен код
Обнови

Google Translate

English Bulgarian Czech French German Greek Italian Japanese Romanian Russian
реклама
skyvision

Повече информация:

Препоръчано:

Избрано:

ОСТРОВИ, КОИТО ТРЯБВА ДА ПОСЕТИТЕ В ЖИВОТА СИ

Ако си фантазирате как сте на екзотичен остров, мечтайте смело! Порталът travel.yahoo.com подбра десет уникални предложения, които могат да задоволят и най-капризните нужди от божествена морска храна, девствена природа и... продължава>